През лятото на 2000 година (м. юли) след продължително боледуване почина проф. дгн Сергей Борисович Лавров - председател на Руското географско дружество. Загубата на руската и световна география е голяма. Напусна ни един от най-блестящите географи на ХХ век.

Завършил през 1951 г. Санктпетербургския (Ленинградския) университет, Сергей Лавров свързва целия си творчески път с него - от докторант до асистент и ръководител на катедра Икономическа география и социална екология. Професор Лавров не само съхранява, но и творчески продължава научните традиции на Петербургската географска школа, създадени от В.М. Четиркин и Б.Н. Семевский. Сергей Лавров съществено ги обогатява, като развива нови научни направления. Голям учен, автор на повече от 200 научни работи, включително и 10 монографии, Сергей Лавров има значителен принос в теорията и методологията на икономическата и социалната география, във формирането на съвременната структура на географското знание, постави научните основи на социалната екология и пътищата за екологизация на географията. Широка научна известност получиха неговите теоретични постановки и изводи за характера на еволюцията на териториалните структури в развитите страни на Европа. Проф. Лавров доразвива учението за геополитиката, формулира актуалните за съвременна Русия геополитически проблеми и обосновава пътищата за тяхното решаване. Неговите публикации, идеи и научни постижения получават признание в редица страни като Германия, Австрия, САЩ, Великобритания, Япония и България.

Високо признание получава неговата монография "Этот контрастный мир (глобальные проблемы и география)" (1985) (в съавторство с Г.Сдасюк). Тази и други негови работи свидетелстват за дълбокото му разбиране на съвременните противоречиви проблеми на социално-икономическото, екологичното, политическото и икономическото развитие на страните и регионите в света.

Сергей Лавров беше прекрасен педагог, възпитал цяла плеяда високо квалифицирани специалисти. Повечето от неговите ученици (бил е ръководител на 39 докторанта) развиват идеите му и се ползват от неговите теоретично-методически разработки. Проф. Лавров е съавтор на първия учебник "Основы геоэкологии" (1994), предназначен за висшите училища.

С.Б.Лавров беше член на Редколегията и автор на капиталния 7-томен труд "География мирового океана" (1979 - 1987), член на Европейската академия на науките (Лондон) и на Редколегията на списание "Post - Soviet geography" (САЩ) и "Geogurnal" (Германия).

Геополитиката заема особено място в творческия живот на проф. Лавров, особено през последните години. Причината за неговото внимание към тази проблематика е че след разпадането на СССР потребностите от такива знания са осезателни. Страната се намира в перманентна криза, политическото и икономическото й развитие нямат ясен вектор, затова геополитическото бъдеще на Русия става предмет на оживени дискусии.

Геополитиката за него беше способа, с помощта на който е възможно и необходимо да се отстояват интересите на руския народ, на руската държава. Той през целия си живот остана категоричен последовател на руската евразийска школа. В някои от последните си работи той критически оценява глобализацията на световната икономика и информационно пространство под патронажа на водещите страни в света.

Проф. дгн Сергей Борисович Лавров беше голям приятел на България, на географите от Софийския университет. Паметно ще остане неговото участие в организирания от университетските географи Международен семинар по политическа география и геополитика (София, 1993). Беше приятно неговото признание, че в това отношение малка България изпреварва доста страни от Източна и Централна Европа. Неговата морална помощ доведе до обособяването на катедра Регионална и политическа география в СУ "Св.Кл.Охридски".

Творческото наследство на С.Б.Лавров е богато и разнообразно. То има своето достойно място в руската и световната научна съкровищница. Всички български географи, които лично познаваха човека и учения проф. д-р Сергей Лавров или са се докосвали до неговите трудове с прискърбие отбелязват загубата на един великолепен учен и хуманист, уважаван от световната географска общност.

Экономическая география ГДР. Ленинград, 1962.

География промышленности ФРГ. (в две части), Ленинград, 1967.

ФРГ – сегодня. (в съавторство с А. Демин), Ленинград, 1973.

Теоретические спорый и некоторые научно-практические задачи экономической географии. (в съавторство с Н. Агафонов). - Известия ВГО, т. 106, Вып. 2., 1974.

Аспекты западной социальной географии. - Вопросы географии, 115. Экономическая и социальная география, 1980.

ФРГ: география, население, экономика», М., Мысль, 1982

Этот контрастный мир (глобальные проблемы и география). (в съавторство с Г. Сдасюк), Москва, 1985.

Структура географической науки: прошлые споры и современные позиции. – В: География в системе наук, Москва, 1987.

Геоэкология: теория и некоторые вопросы практики. - Известия ВГО, т. 121, Вып. 2., 1989.

Политическая география в условиях перестройки. (в съавторство със С. Слевич) - География, политика и культура. Ленинград, 1990.

Глобальные проблемы современности. Санкт Петербург, 1993.

Основы геоэкологии. (в съавторство с В. Морачевский), Санкт Петербург,1994.

Россия: геополитические реалии и ориентиры. – В: Теоретические проблемы региональной политики и региональное реформирование. Санкт Петербург, кн. 2, 1994.

Геополитика и евроазиатство. – Военен журнал, № 5, 1995.

Геополитика и регионалистика: взгляд ученых. – В: Геополитические и геоэкономические проблемы России. Санкт Петербург, 1995.

Концепция устойчивого развития. – В: Руское географическое общество: новые идеи и пути. Санкт Петербург, 1995.

Экономическая и социальная география мира. (в съавторство с Ю. Гладкий), Москва, 1996.

Глобальная география. (в съавторство с Ю. Гладкий), Москва, 1997.

Л.Н.Гумилев – судьба и идеи. - Санкт Петербург, 1998

Реалии глобализации и миражи устойчивого развития. – География в школе, № 3, 1999.